сряда, 18 август 2010 г.

Малката Фадрома – „Ако улиците в София бяха по-прави, можеше да стане и от мене човек”

Давчо Фадромката бе благосклонен и ме дари с част от безценното си време, пилеено в разлагане, сваляне на мацки, слушане на парчета, записани от личния му лейбъл (Fadrom n sugar Records).

Давид, здравей. Разкажи ми нещо за теб и как в момента ти се вписваш в Drujba Social Club? Какъв точно го играеш?

Сега интервю ли ше ми взимаш? Значи, глей са .. – първо за тебе може да съм Давчо, ама другите си ме знаят като Малката Фадрома и така си ми е добре – да знаят, кой съм. Мога да ти разкажа историята ми ама знаеш – съкращения няма как да не правя ако ще е публично. Пък ти да си прайш сам изводите.
Историята ми знаеш, не почва тук и сега, почва отдавна.. горе долу от както баща ми – Фадромата стана горд татко... кво сукал правил с майка ми, разделяли се, събирали се – ей го е – от Стара Загора си ме домъкнаха тука... ама София не като Ст. Загора – улиците не са прави, а липите само ми цапат колата.

Звучиш ми нерадостен от идването ти тук?

Глупости, получих поле за изява. Никога нямаше да стана такава сила, каквато съм сега, ако не беше Софията и лайната й. Може би ако не бях дошъл точно в Дружба, сега щях да съм млад човек с перспективи за развитие и успех – ама ей го на....
Все пак случих на хора. Още пъврия ден – запознах се със съквартиранта ми – Дъхтьо. Още не го знаех къв е – ама и ти ше го разбереш ли, че е такъв изрод. 45кила, тегав поглед и яко мързеливи движения. Нали знаеш, има ги такива моменти дето ги помниш едно към едно. Помня точно как ми каза „аре да играеме волейбол да се раздвижиш из квартала” , аз се навих, а той от мързел накара брат му да играе с мен. С годините проумях мъдростта зад мързела, ама ... определено се изискваха умения, за да вдена всичко и да попия от фундаменталната му база от познания и разбирането му за живота, материята, парите, курвите, колите и те така.

Ех, Дъхтев! Помня как ме запозна с теб - ето го Багерчето – аз му подадох ръка да излезне от пясъка и да стане истински Фадром.

Да и така може да се каже, но все пак голяма част от типажите, който срещнах покрай него са ми повлия, вкарали са ме в не една и две ситуации и съм способен да вярвам, че взаимно сме се обогатили и обрали. Интелектуално, нали се сещаш... щото парите така или иначе си ги държиме в мазето.
И така покрай тея хора почнах да усещам кво е да си яка сила. Асоциираха ме към Drujba Social Club. И ето кво стана.

Май мазало си стана. Разкажи ми за жените, парите, колите и Шерифа.

Братле, гледай сега - аз не съм някъв шибан евнух. От малък съм обграден от жени - радват ми се от бебе, бе брато. Ма и аз им се радвам - в Ст. Загора си имах една дето на 13 ме направи мъж, както се вика. Ква беше оная просташка фраза - "Намери си кака да те отрака", нали така. Е тая ме отрака. Както и да е. Не съм прецедент - виж го и тоя пуяк Кристиано Роналдо - него няква рускиня го привиквала да я чука. Ма знаеш ли ква е разликата сега между нас двамата, а? Ми аз чукам всеки ден като магаре, а оня седи и гледа като пребозало теле.

Разбил си не едно и две сърца. Някога съжалявал ли си за някоя?

Кво? Тоя Бастуна кво ти е продал бе? Стегни се, копеле!

Ша кажеш ли нещо за чао, че взе да ме дразниш?

Кво да кажа на тая сган дето ше го чете тва. Ако толко са се изкефили - да идват на Езерото в Дружбата да видят кво е гадно и да спрат да се кефят, щото няма на кво да се кефят. Яко кеф, а? Па и цените на имотчетата паднаха - може се нанесат наблизо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар